Ту спира, ту пак започва да вали.
И там нейде, някъде в мраза
намериха се нашите топли души.
Сега те държа в ръцете си, мила
и с длани аз топля твоето лице.
В очите ми поглед ти впери щастлива
деня, в който откраднах аз твоето сърце.
И аз съм щастлив до мен, че те има,
че с пръсти отмятам аз твоята коса
във утрото мрачно на тази зима
аз влюбен във теб летя в небеса.
Но поглед смирен пак свеждам към тебе,
потъвам дълбоко във твоите очи,
в тъгите дълечни, отминало бреме,
във твоите бурни, неспирни мечти.
А колко красива си, лежейки до мене,
когато в очите ти виждам тъга,
когато си спомниш за минало време
и стиснаш по-здраво моята ръка.
Тогава в мен, честно, съцето ми спира
поклопва навън само дъжда,
когато в миг, с глас по-нежен от лира
прошепнеш ми тихо "За мен си света!".
Така в твоята любов, аз пристан намерих
както пристан във мене намери и ти,
И както душите ни в едно са се слели,
така ще се обичаме вечно, нали!"
Няма коментари:
Публикуване на коментар