Топло.

Не ми се пише, а сякаш няма какво друго да направя. Минутите се нижат бавно, а въздухът тежи. Последните дърва в камината догарят,а цигарените угарки се трупат една след друга. Топло е, а някак е студено вътре в мен. Никак не ми се пише, но няма какво друго да правя докато те чакам. Стените ме обгръщат в бетонова прегръдка, а аз, като малко дете се свивам между тях, очаквайки да бъда намерена. Винаги съм чакала да бъда намерена. От теб, от някого...
Не ми се пише, но ти не идваш, за да ми дадеш малко от топлината си. Няма какво друго да направя,освен да седя пред пишещата машина, чакайки те. Настръхвам от студ, а камината гори срещу мен.
Не ми се пише, но явно писането е моето одеалце, когато теб те няма.