Понякога отговорите и въпросите са излишни 

и без разговори, само с мълчание 

в стая,сами където сме, се разбираме.

Погледът мой - топъл и нежен,вперен е

в теб,а тишината е фонът на нашето сливане-

ръце, преплетени по-здраво от всяко съмнение

и целувка, ехтяща напред във времето.

NB: Не знам в каква структура го пиша,знам само, че запазвам момента с думи.