Поля

Ще ме последваш ли ако потъна във поля от слънчогледи?
Ако притихнала отпусна уморена аз глава?
Ще ме погледнеш ли с очи тъй влажни, а ръцете слети
са докато шепнеш тихо нежни ми слова?

Ще опиташ ли да уловиш дъха ми
докато забързано поглеждам към пръстта?
Ако опитам да избягам сред поля от слънчогледи
ще побегнеш ли със мен към вечността?

Ще опиташ ли да ме обичаш тук, сред поля и слънчогледи?
Като тях със вдигната глава стоя, 
но във утрото и нощите от теб отнети
се пречупвам и се сривам във пръстта.

skin

Чудя се дали някой е описвал музикален тон,гама или пък цяла соната. Дали някой е търсил да предаде с думи изяществото на една мелодия, да разкаже как тя гали слуха и кара кожата ти да настръхва. Чудя се дали глухият е успял да усети магията на музиката, а слепият да види красотата на зимата. Чудя се..

Чудя се колко беден е човека, който чува, но не се заслушва, който гледа, без да съзерцава и който живее, без да чувства.

Кратка характеристика на любовта

Любовта е преходна. Тя не е вещ, която да закупиш и да притежаваш завинаги. Тя не е човек, за който да се омъжиш, нито пък е книга, която да препрочиташ. Любовта, като щастието е миг. И както не можеш да притежаваш един миг, така не може да притежаваш и любовта, защото тя не се притежава. Тя просто съществува. Като самият теб.

Тя се спотайва в погледа на любимия. В прегръдката на завърналия се. В докосването сутрин в леглото. В нощите, прекарани заедно. В плача и радостта, след едно „Обичам те!“ Тя е като еликсир, който те съживява и ти дава вяра и сили.

Но любовта е преходна. Тя не е константа. Тя не може да те нарани. Тя идва и си отива. Но има една любов, която е вечна. Една любов, която като феникс умира и се ражда отново. Една любов, която не познава страха, гнева, страстта и смъртта. Една любов между двама души. Една любов, която е по-силна от всичко друго.

образ

В главата ми се блъскат думи и ту със страшна бързина се появяват, ту изчезват отведнъж. Опитвайки се да напиша лирично произведение или поне блед опит за успешен стих, разкъсвам сричките в главата си. И ето, сега са там, след миг ги няма.

 Изпивам последните глътки от чашата с чай, сякаш търся думата на дъното, където всъщност откривам своята душа- бледа и празна, измита от борбата с думите и мислите; протрита от множеството ровичкане в нея и в търсене на перфектността.

Плах пореден опит за съвършенство на лириката и съвършенство на личността.

Обич

Вдъхновяваш ме. Вдъхновяваш ме да пиша за чувства, за които само съм чела. За моменти, които съм виждала само по филмите. За магия, която съм вярвала, че съществува само в приказките.

Ще ми се да запазя този миг завинаги. Да уловя въздуха и да го вдишам обратно в моментите на отчаяние, за да се почувствам отново така жива. Ще ми се образът ти да живее вътре в мен вечно.

И осезаемото ми спокойствие, и предразположението, и красотата на музиката – всичко искам да съхраня. И гласът ти, и допира на ръцете ти по лицето ми, и извивките на съвършеното ти тяло.

И всичко, което не харесвам, и всичко, което обичам. Само ако можех, всичко бих запазила само и единствено за себе си. Всичко, което ме кара да се чувствам тъй крехка и уязвима, но силна.

И ако трябва да преживея целият си живот без теб и без феерията на твоите движения, без искреността на твоите думи, без моментите на минутно раздразнение и последвалите часове на любовно умиление, то нека този момент трае завинаги.

-

Лабиринти.  Безброй посоки, без никакви насоки за правилната. Лутайки се из тях губя време, губя интерес, губя другари. Но аз търся края на лабиринта, отговора на загадката. Търся. Търся. Търся. Лутам се из новопостроени сгради, връщам се към порутени спомени от миналото, а отговорът го няма. Отварям вратичките една по една и я зло куче, я златна рибка – всичко, но не и това, което желая. Надбягвам се с вятърничавите ми мисли и се забулвам в прозрачни лъжи, които все пак крият лице ми. И ту с бясна скорост, ту с умела мързеливост пак се движа нейде в лабиринта, пак намирам и усещам всичко дето някога съм пожелала, само не и отговорът. Сякаш отговорът никъде го няма. И на прага на последната врата от лабиринта, на прага на края, най-сетне го откривам- отговорът е лабиринта.

Отмествам глава надясно, замислена и вяла. Лабиринтът е в самата мен.