-

Лабиринти.  Безброй посоки, без никакви насоки за правилната. Лутайки се из тях губя време, губя интерес, губя другари. Но аз търся края на лабиринта, отговора на загадката. Търся. Търся. Търся. Лутам се из новопостроени сгради, връщам се към порутени спомени от миналото, а отговорът го няма. Отварям вратичките една по една и я зло куче, я златна рибка – всичко, но не и това, което желая. Надбягвам се с вятърничавите ми мисли и се забулвам в прозрачни лъжи, които все пак крият лице ми. И ту с бясна скорост, ту с умела мързеливост пак се движа нейде в лабиринта, пак намирам и усещам всичко дето някога съм пожелала, само не и отговорът. Сякаш отговорът никъде го няма. И на прага на последната врата от лабиринта, на прага на края, най-сетне го откривам- отговорът е лабиринта.

Отмествам глава надясно, замислена и вяла. Лабиринтът е в самата мен.