Аз съм като океана- колкото по-навътре потъваш в мен, толкова повече искаш да стигнеш до дъното и да съзреш останките на моето минало, изкопаните дупки от прииждащите течения на живота и налягането, чиято сила е толкова голяма, че сърцето ти се пръска от необятността ми.
Или поне това искам ти да видиш в мене. Игривите ми вълни и небесното слънчево отражение всеки го вижда.

моето съботно,неделно,понеделнишко и тн. вдъхновение

Аз и ти сме повече от романтична песен
повече и от целувка под дъжда,
повече от споделена есен,
повече от прегръдката в нощта.
Аз и ти сме повече от пътя лесен,
повече от здраво хваната ръка,
повече и от живот чудесен,
повече от щастието и радостта.
Аз и ти сме повече от рай небесен,
аз и ти сме повече от смелостта.
Аз и ти сме всичко. А животът ми
е от любов единствена понесен.
Аз и ти..
сме заедно и  на край света.

До един непознат.

23.12ч.
Забавих се, но все пак ще ти пиша, ще ти кажа - Обичам те, страннико.
Ти си част от цялата Вселена и цялата Вселена е част от теб. Всяка глътка въздух, всяка росна тревичка в ранната неделна сутрин, всеки полъх на вятъра, който размества кичурчетата ти коса. И всяка нишка и клетка в тялото ти, желаеща да бъде част от Вселената.. и да намери нейните други части. А те са тук - те са звездите в очите ти и слънчевите лъчи в косата ти, те са белоснежната ти усмивка и тръпчинките щастие. Те са там когато сънуваш, те са там когато си буден. Те са с теб в тихата стая и забързаните улици. Те са в главата ти, скрити в хаоса и противоречието. Те са в теб,в мен и в другите.
А в теб,страннико, в теб аз видях тази частица от себе си. В твоите глътки въздух и босите ни стъпки по росната трева в ранната неделна сутрин. В твоите буйни коси, носени безспирно от вятъра. В теб, в мен и във Вселената. Тя е в нас и нито стрелките на часовника или километрите не рушат Вселената в нас.
Аз и ти сме частица от себе си. Изживяните и вълшебни дни и нощи, в които си спомняме, колко бегло се познаваме, а сякаш, частицата в нас никога не би могла да се разруши..
Не е нужно да пиша повече, нали?
Оставям писмото си така- недоизказано..

ЧЕСТИТО!

.. На хората търсещи себе си. Честито на непрестанно лутащите и намиращи се. Честито на онези, които не следват пътеката, не търсят заслона, не се опреличават на другите. Честито на странните, различните и неразбраните. Честито и на всяка несломима душа.

Честито, поздравявам ги и поздравявам себе си, че ги търся и намирам, и ги пазя сред тълпа от фалш и суета. Честито, честит е деня, в който срещна някой от вас или усетя истинското под повърхността. Честито на вас- хората пълни с мечти и страх, и студ, и топлина; на хората воини и вдъхновители. Аз пазя всеки от вас в себе си и всеки от вас ме пази мен.

Различно

Някои моменти не са за разказване,
не са те за лирики,
или акварелни бои,
не са мои мечтателни сънища,
не са и изпяти рефрени дори.
Някои моменти не са за споделяне,
не са за разваляне
и разкази с бедни слова.
Те са моменти на блян, съзерцаване
ти във мен..
аз във теб..
.. и двама в света.

За да помни тя..

Попитах я- "Какво за тебе е душата,
какво те в труден миг крепи,
какво във спретнатата стряха
разпалва смелите мечти?"
А тя ми каза, че е чувство
и стон, и полет, топлина.
Преплела в ледените пръсти
тя пазеше парче от своята душа.
И даваше навред от нея
и всичките си тя мечти дари,
но пак мечтае,тъй както не умея
и топли чуждите души.
И ето, в миг на чувство разрушимо
тя дава пак от своята душа,
макар сърцето й да се е свило
неспирно търси свойта топлина.
Попитах я- "Какво за тебе е душата?",
а без да питам знаех аз,
че без да търси или да пита
и даже ако звънне в късен час
със сълзи или усмивка във очите
парче от моята душа  ще дам и аз.

Много от душата ми.

Посвещавам го на теб-
на всяка твоя нежна ласка и закрила
и на целувката ти топла,мила.
Посвещавам го на теб -
на всеки поглед,длан и блясък
и всеки даден ми от тебе тласък.
Посвещавам го на теб-
на твоята прегръдка и магия,
на силата ти неспирна като стихия.
Посвещавам го на теб-
на ръката ти, протегната към мене
и на спомените вечни като време.
Посвещавам го на теб-
на високото ти чело прозорливо
и на усмивката към мене закачливо.
Посвещавам го на тебе, Обич, и на мене,
посвещавам го, защото не е нужно време
място и причина,
посвещавам го на твоята душа красива,
посвещавам го на тебе и на мене
и на всичко,което
никой,никога не би могъл да ни отнеме.

Една съвсем кратка история.

На път за вкъщи размишлявах. Прашни, но осветени, улиците ме заплашваха с надвисналите сенки на дърветата и бързият ход на колите,a мислите ми се прескачаха една друга, коя от коя по-бърза, по-устремена, неконтролируема и плашеща.

Стигнах шосето - нова бариера, нов знак "Стоп!", нова заплаха. Навярно всеки спира, изчаквайки своя ред или позволението от шофьора да премине. Все пак, страшно си е, а и нелогично - да се разминеш на сантиметър с бързодвижещата се машина.

Аз не спрях. Със същите бързи, устремени и уплашени крачки тръгнах към отсрещния тротоар, гледайки как колата срещу мен, вместо да намали, се приближава с все по-голяма и по-голяма сила. Аз не спрях и тя не спря..

И така стигнах до тротоара- без да спирам.А шосето, и колата, и шофьора и страха, по-уплашени от мен, ме заобиколиха. 

Една мисъл не е нищо повече от песъчинка, понесена от вятъра на безграничността. 
Едно чувство не е нищо повече от цвят в гамата на живота.
Едно дело не е нищо повече от стъпка в мокрия пясък. 
И все пак, всяка мисъл, всяко чувство и дело са нещо повече.

Харесва ми да обичам- 

без въпроси, без условия, без спомени и затруднения. 

Харесва ми да не мисля,

да не търся смисъл,отговори и разяснения- 

просто да обичам, 

просто да се сгуша до любимия. 

Харесва ми просто да обичам. 

Просто, но и сложно ми е за изпълнение,

защото умът ми- парадоксален е,и сложен и обзет от размишления

и ми пречи, и ме спира да харесвам, да обичам

без да имам разяснение.

Онези дни..

Един от онези дни е. Ако си деликатна и уязвима душа, няма да е нужно да ги конкретизирам, за да се досетиш. Но ако не си, ако си човек, уловен в рутината на своите ежедневни задължения; човек, чийто живот минава в леки приказки и отмерени движения, едва ли ще разбереш за какво точно пиша.
А аз пиша за онези дни. Това са дните, които минават покрай тебе. Дни, които ти се струват като години, не заради продължителността си или забавеният ход на времето, а заради уроците, които те носят. Да, има ги тези дни. Това са дните, в които се питаш въпроси без отговори и се учиш на търпение. Това са дните, в които разбираш, че невидимото е важно и значимо. Това са дните, в които израстваш, без значение дали искаш или не. Това са дните, които текат ритмично, докато не дойде минутката, в която се вслушваш в тишината. Това са дните, в които гледаш към звездите с надежда или отронваш сълза. Това са дните, в които потъваш във вихрушката на хаоса,за да изплуваш за едно ново начало. Това са дните, в които притихнал градиш себе си.
Един от онези дни е.Ако си деликатна и уязвима душа, няма да е нужно да обяснявам защо пиша. Но ако не си, ако си човек, който четейки това се чуди какви са тези празни приказки; човек, който решава, че съм тъжна или различна, ще кажа само - това са дните.
Това са дните, които ме учат.
Това са дните, които учат и тебе.