Онези дни..

Един от онези дни е. Ако си деликатна и уязвима душа, няма да е нужно да ги конкретизирам, за да се досетиш. Но ако не си, ако си човек, уловен в рутината на своите ежедневни задължения; човек, чийто живот минава в леки приказки и отмерени движения, едва ли ще разбереш за какво точно пиша.
А аз пиша за онези дни. Това са дните, които минават покрай тебе. Дни, които ти се струват като години, не заради продължителността си или забавеният ход на времето, а заради уроците, които те носят. Да, има ги тези дни. Това са дните, в които се питаш въпроси без отговори и се учиш на търпение. Това са дните, в които разбираш, че невидимото е важно и значимо. Това са дните, в които израстваш, без значение дали искаш или не. Това са дните, които текат ритмично, докато не дойде минутката, в която се вслушваш в тишината. Това са дните, в които гледаш към звездите с надежда или отронваш сълза. Това са дните, в които потъваш във вихрушката на хаоса,за да изплуваш за едно ново начало. Това са дните, в които притихнал градиш себе си.
Един от онези дни е.Ако си деликатна и уязвима душа, няма да е нужно да обяснявам защо пиша. Но ако не си, ако си човек, който четейки това се чуди какви са тези празни приказки; човек, който решава, че съм тъжна или различна, ще кажа само - това са дните.
Това са дните, които ме учат.
Това са дните, които учат и тебе.