Една съвсем кратка история.

На път за вкъщи размишлявах. Прашни, но осветени, улиците ме заплашваха с надвисналите сенки на дърветата и бързият ход на колите,a мислите ми се прескачаха една друга, коя от коя по-бърза, по-устремена, неконтролируема и плашеща.

Стигнах шосето - нова бариера, нов знак "Стоп!", нова заплаха. Навярно всеки спира, изчаквайки своя ред или позволението от шофьора да премине. Все пак, страшно си е, а и нелогично - да се разминеш на сантиметър с бързодвижещата се машина.

Аз не спрях. Със същите бързи, устремени и уплашени крачки тръгнах към отсрещния тротоар, гледайки как колата срещу мен, вместо да намали, се приближава с все по-голяма и по-голяма сила. Аз не спрях и тя не спря..

И така стигнах до тротоара- без да спирам.А шосето, и колата, и шофьора и страха, по-уплашени от мен, ме заобиколиха.