Забавих се, но все пак ще ти пиша, ще ти кажа - Обичам те, страннико.
Ти си част от цялата Вселена и цялата Вселена е част от теб. Всяка глътка въздух, всяка росна тревичка в ранната неделна сутрин, всеки полъх на вятъра, който размества кичурчетата ти коса. И всяка нишка и клетка в тялото ти, желаеща да бъде част от Вселената.. и да намери нейните други части. А те са тук - те са звездите в очите ти и слънчевите лъчи в косата ти, те са белоснежната ти усмивка и тръпчинките щастие. Те са там когато сънуваш, те са там когато си буден. Те са с теб в тихата стая и забързаните улици. Те са в главата ти, скрити в хаоса и противоречието. Те са в теб,в мен и в другите.
А в теб,страннико, в теб аз видях тази частица от себе си. В твоите глътки въздух и босите ни стъпки по росната трева в ранната неделна сутрин. В твоите буйни коси, носени безспирно от вятъра. В теб, в мен и във Вселената. Тя е в нас и нито стрелките на часовника или километрите не рушат Вселената в нас.
Аз и ти сме частица от себе си. Изживяните и вълшебни дни и нощи, в които си спомняме, колко бегло се познаваме, а сякаш, частицата в нас никога не би могла да се разруши..
Не е нужно да пиша повече, нали?
Оставям писмото си така- недоизказано..
Няма коментари:
Публикуване на коментар