quod me nutrit me destruit

.. или казано по български, все си търся белята. 

Не ме разбирайте погрешно - обичам границите. Както и забраните, нормите и правилата. Все пак, ако ги нямаше, какво щеше да ми доставя тази болезнена наслада и смесица от опасност, вълнение и адреналин. Вярно, има граници, които не бива да бъдат прекрачвани. Които са там, за да не загуби човек човешкото в себе си и откликвайки на отдавна заключения в нас животински инстинкт да се превърне в едно хищно животно.

Но ги има и онези граници, които носят само чувство на екстаз, екстремност, авантюризъм и нотка "колко опасно и неправилно е това". Именно за това удоволствие, да направиш нещо, което не трябва говоря. Тръпка, от която имаш чувството, че за миг целият свят е в ръцете ти и ако го изтървеш си свършен и точно за това го държиш колкото можеш повече, преди да се изплъзне и пак да се върнеш и да стъпиш отново на земята.

Quod me nutrit me destruit. Руши ме, понякога съжалявам, понякога прекрачвам граници, без да мога да се върна обратно и за някои от тях съзнавам, че удоволствието не си струва. Но за други - като да избягам от къщи, да замина без спестявания,да правя любов и да живея импулсивно, бързо, без да спазвам плана, табелата за скорост, шамандурата, знака стоп или предупреждението на другите...

Знам, quod me nutrit me destruit. 

Но е толкова живо, толкова хубаво.

Ще бъда кратка. Кожата ми е изстинала, страните ми-сухи. Албумът ни стои затворен, незавършен. И както снимките в него, така и спомените ми теб са затворени някъде там, скрити. Ако те видя, ще мълча. Гласът ми ще е затихнал, любовта още повече.

7дни

Целувам те на здравей, на довиждане,но никога на сбогом. И всякак те целувам. С всяка гънка на устните ми, целувам те до болка, докато остана без въздух. Целувам само теб. Целувам те навсякъде, пред всеки. Целувам всяка твоя част, дори малкото пръстче на крака ти не остава нецелунато. Целувам те докато спиш и когато се събуждаш и всеки ден аз бих. Целувам те, а спра ли жадувам още. Но понякога просто не ми се целува, не те целувам силно, не те притискам дълго, не те оставям без дъх и не отпускам глава на рамото ти, спокойна сякаш целият свят е някъде там, а аз съм в храм за мен и тебе.
Тогава ти правиш всичко това за мене..

Аз зная,бих те целувала винаги, ти знаеш, че винаги би ме целунал. Понякога, просто понякога, целувките ни напомнят нашето винаги.