Не ме разбирайте погрешно - обичам границите. Както и забраните, нормите и правилата. Все пак, ако ги нямаше, какво щеше да ми доставя тази болезнена наслада и смесица от опасност, вълнение и адреналин. Вярно, има граници, които не бива да бъдат прекрачвани. Които са там, за да не загуби човек човешкото в себе си и откликвайки на отдавна заключения в нас животински инстинкт да се превърне в едно хищно животно.
Но ги има и онези граници, които носят само чувство на екстаз, екстремност, авантюризъм и нотка "колко опасно и неправилно е това". Именно за това удоволствие, да направиш нещо, което не трябва говоря. Тръпка, от която имаш чувството, че за миг целият свят е в ръцете ти и ако го изтървеш си свършен и точно за това го държиш колкото можеш повече, преди да се изплъзне и пак да се върнеш и да стъпиш отново на земята.
Quod me nutrit me destruit. Руши ме, понякога съжалявам, понякога прекрачвам граници, без да мога да се върна обратно и за някои от тях съзнавам, че удоволствието не си струва. Но за други - като да избягам от къщи, да замина без спестявания,да правя любов и да живея импулсивно, бързо, без да спазвам плана, табелата за скорост, шамандурата, знака стоп или предупреждението на другите...
Знам, quod me nutrit me destruit.
Но е толкова живо, толкова хубаво.
Няма коментари:
Публикуване на коментар