Когато тишината влезе през вратата в дома ми, съзнанието ми проговаря. Неспирни, светкавични мисли прорязват разума ми и необуздано препускат носейки чувства познати и непознати ми досега.
Не съм луда. Не си говоря сама. Не съм и самотна. Но понякога ми се иска да имаше някой, който да се справи с мислите ми вместо мен. Който да понася ударите, разочарованията, страховете и всички онези неща, които човек си казва, че не може да търпи повече. Не съм наясно как точно някой получава шизофрения, но винаги ме е било страх от тази болест. Наистина, раздвоение на личността.. Страшничко звучи. Особено, когато една част от теб е в конфликт с друга.
Ще заговоря за себе си. Никой не е длъжен да го чете. Но ако все пак някой го направи ще се радвам. Все пак, на мнение съм, че хората са хора именно, когато разкриват душата си. Е, моята душа и моето съзнание не са в особено равновесие. Както споменах, надявам се и от прочетеното смятам, че това не е предпоставка за раздвояване на личността и дори една част от мен се възмущава от самокласифициране ми като болна. Но все пак е трудно.
Трудно е да си неуравновесен. Трудно е да си объркан и всяко нещо да води до друго нещо, което да води до друго, което да води до друго. Трудно е да не можеш да управляваш собственото си съзнание понякога. Трудно е и да не можеш да управляваш собствените си чувства.
 А най-трудно е, когато не можеш да се уравновесиш, когато си сам със себе си и само ти можеш да се спасиш, да се измъкнеш от клопката между това, което чувстваш и това което мислиш; между това, което е правилно и това, което не е; между разумното и неразумното. И най-опасен е страха, който предизвикват подобни вътрешни конфликти. Илюзиите, в които той те оплита, начинът,по който отнема собствения ти кураж.
Понякога си мисля, че проблемите на хората са маловажни. Че нищо не може да бъде по-трудно от това да победиш себе си.. 
Но за жалост, голямата победата изисква известен брой малки загуби.
Като всяко нещо в света.
И като всяко нещо в света, съзнанието обича свобода.
И когато то се наговори, утихва.
И душата се освобождава, олеква.
А балансът идва единствено, когато сам го потърсиш и намериш. Не винаги. Не на момента, но там някъде, вътре в себе си.
И може би, когато сме на края на силите си, раздвоени между избори, мисли, емоции, страхове и решения; когато сме на лошата крайност, трябва просто да се освободим..
Да се освободим сами от себе си.