На тях.

На тях не искам аз да казвам много думи.
Безсмислени, хвъркати и лудешки.
С усмивка, сълзи или износените стари дрешки,
които никога не спираш да ги носиш
аз свързвам тях
и всички сълзи или пък смешки.
На тях понякога съм тихичко засмяна.
Или пък те на мен
сърдити,там
отнесени във своите болежки.
Но някой ден
след двадесет години,
когато я за ден, два, три,
дано не години
пътя раздели ни
с притихнал глас на мене ще си кажа
как благодаря,че ги има
и как във миговете ни най-общи, най-тежки
се хвърлихме напред в света
и четирите
заедно, по младежки.