Здравей, обич.

Не мога да напиша една публикация като хората. Искам да пиша за нас. Искам да кажа, че преди да те срещна животът ми беше непълен. Нужно е било да те срещна, за да открия теб и преоткрия себе си. Нужно е било да помогна на теб, за да помогна на себе си.Да обичам теб, за да обичам себе си.
Знаеш ли, мисля, че това прави истинската любов с хората. Кара ги да открият своето по-добро аз. Не просто заради себе си. А и заради другия.Тя сплотява. Тя е добра.
ТЯ, любовта, има всякакви лица-и греховна, и невъзможна, и болезнена,и непоколебима.
Един човек ми каза, че не може да обичаш някого, защото той е добър с теб. Ти го обичаш, защото просто го обичаш, независимо дали е добър или не.
Тогава се уплаших, обич. Защото аз те обичам заради добротата ти към мен.Заради това, че си мой приятел. Заради подкрепата, грижата, увереността и сигурността, която ми даваш. Заради усилията, които полагаш, за да не ме нараниш.
За да си добър. За да не ме нараниш.
Обичам те не само заради това.Ти знаеш, първата тръпка, първата целувка, първата ни нощ заедно. Следващите тръпки, целувки, нощи.
Но това някак си може да отмине.
Обичта не може. Не може да обичаш  някого, без да си добър с него. Не може да му даваш своята истинска обич, без да вложиш късче от своята доброта, от душата си. Не може да усетиш силата, която някой ти дава, без да се нуждаеш от нея или да изградиш вярата си в някого, без да го допуснеш до себе си.
Голямата любов,най-пламенната и неукротимата, може просто да е период.
А истинската, преоткриването, допълването, сливането е вечната.

От обич. За обич. С обич.