- Ако останеш винаги в съня, чрез който те приех и те запомних. Ако дочуеш някъде в дъжда как шепна аз чрез тихия му ропот ще се завърне оня миг на трепет, на докосване и лудост. И нека да остане оня час от хилядите часове, които губих. Ако след тежък грях не ми простиш, но в самотата пак потърсиш мене. На нежноста ми ако ти, ти,ти не устоиш, когато те погледна с очи зелени ще се завърне оня миг на трепет, на докосване и лудост. И нека да остане оня час от хилядите часове, които губим.

- Да, знам, това е песента, която свързваш с двама ни.

- Не, това не е песента, това съм аз. 

Аз съм песента.Аз съм погледа отправен с надежда към терасата ти, за да видя дали си там,дали ме гледаш, докато си отивам. Аз съм първата сълза, която пада, когато кажеш "Зает съм." Аз съм голото тяло, което жадува топлината ти всеки ден. Аз съм непримиримостта, абсолютния максимум и незадоволимата нужда за повече.

-Тоест любовта ми не ти е достатъчна?

-Абсолютно да.Не вярвам в умерената любов. В любовта в граница. В условия на обичане. Аз вярвам, че любовта е абсолютна.

-Аз те обичам.

-Аз те обичам повече и живея, с надежда да ме обичаш така, както аз теб. АБСОЛЮТНО.

- ... Добре. Впрочем остават десет минути, трябва да отида да се обличам.

Две души никога не се сливат напълно,ако едната не изпълва другата.