ти,който се опитваш да разсмееш останалите.
ти,която старателно изправяш косата си.
ти,който се ядосваш,когато отборът ти губи.
ти,която пресмяташ някакви суми.
ти,който поемаш дъх,преди да заговориш пред всички.
ти,която пиеш кафето горчиво.
ти,който благодариш срамежливо.
ти,която толерираш всички различни.
ти,който споделяш неща лични.
ти,която не пушиш.
ти,който пушиш също.
ти,която танцуваш сякаш никой не гледа.
ти,който несигурно заговаряш момиче.
ти,която трепетно целуваш момиче.
ти,който се будиш и пишеш на някого "Добро утро :*".
ти,която учиш до късно.
ти,който просто обичаш да стоиш с някого до късно.
ти,която се мразиш или обвиняваш.
ти,който грешиш и съжаляваш.
ти,която се усмихваш сега.
ти,който четеш това.
мда.
това не е стихотворение,
а нещо като мое кратко,
странно и различно
съчинение,
за да си припомняме понякога всички, че всеки е различен и не бива да бъде поставян в кавички, с етикети и някакви други неща.понякога, ако се вгледаме можем да видим по нещо красиво в това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар