За някои хора си струва да се пише.Да се пише красиво, като за тях самите. Аз лично не мога, но се опитвам. И дори да не е красиво,дори да не се чете на един дъх или да оставя без дъх, пиша. 

Едва ли ще успея да изпиша на лицето ти нещо повече от усмивка, но и това ми стига.И когато те виждам или говорим пак ми стига. И честно казано, понякога мисля, че и на теб понякога ти стига. 

Но понякога, е относително понятие и когато не е понякога сякаш чувам мислите ти: "Една усмивка не стига..".Вътрешно се изпълваш с всичко, преливаш се от една форма в друга и чувстваш по много, по всичко. 

Музиката, вълните, енергията, лъчите, прегръдките, очите. 

Страха, болката, разочарованието, сълзите. 

И се усмихваш. 

А усмивката не стига.

И понякога и на мен не ми стига само нея да видя...

За някои хора си струва да се опиташ да напишеш нещо красиво. 

За теб си струва, защото зад усмивката, ти самият си красив.

:)