приказка със край.

тъжно ми е. 
много ми е тъжно да виждам как човекът, който довчера обичах и ми отвръщаше със същото, днес  ме гледа със студен поглед, отмества ръцете ми от своите и  ми казва " Не прекалявай."..тъжно ми е и за другите - толкова прекрасни хора, с толкова истинска любов. Приятели, с които съм деляла храната и покрива си и на чиято обич искрено съм се радвала, сякаш мен самата ме обичат, днес ги няма. всеки нанякъде и винаги единият малко или много по-ранен. и да,тъжно ми е. 
сякаш моята приказка свърши. и нейната. и неговата. и тяхната. и се събуждаме. и осъзнаваме,че животът не е приказка. че любовта не винаги е завинаги. и, че трябва да се събудим наистина, че трябва да продължим сами,колкото и да не сме готови, колкото и да е тъжно.
и продължаваме. малко пречупени, малко накуцващи, малко невярващи и много чакащи онази приказка да се върне. да дойде и да ни грабне пак в омагьосания си рай и да изцери душите ни. но някои приказки свършват трагично, без много увъртане и без щастлив край.
малко е тъжно, но ще се оправим. 

..и да знаеш,че  взех си аз гривната.
и кутията пълна с писма.
закъснели са мойте признания
и е няма за двама нощта.

и да знаеш,
пускам те,повече
уморена
не мога така.
ако някога искаш
притулено
и от себе си
ти безмълвен
при мене
ела.





и да знаеш,чакам те.
вкъщи съм.
сякаш е 28ми сега
кажи само и тръгваме,
за да е обич
за да си върнем мига.

не искам да моля.

не искам да моля, а моля
за малко любов
и къс топлина.
и с вперен аз поглед
те гледам
и чакам,и чакам
целувка една.
не може ли вече със мене
ти миг,
любов
да споделиш?
не.
не стига време.
зает си,
а утре до мене
лежиш.
и чакам,аз чакам
любов от тебе
но
ти
пак
мълчиш.

За някои хора си струва да се пише.Да се пише красиво, като за тях самите. Аз лично не мога, но се опитвам. И дори да не е красиво,дори да не се чете на един дъх или да оставя без дъх, пиша. 

Едва ли ще успея да изпиша на лицето ти нещо повече от усмивка, но и това ми стига.И когато те виждам или говорим пак ми стига. И честно казано, понякога мисля, че и на теб понякога ти стига. 

Но понякога, е относително понятие и когато не е понякога сякаш чувам мислите ти: "Една усмивка не стига..".Вътрешно се изпълваш с всичко, преливаш се от една форма в друга и чувстваш по много, по всичко. 

Музиката, вълните, енергията, лъчите, прегръдките, очите. 

Страха, болката, разочарованието, сълзите. 

И се усмихваш. 

А усмивката не стига.

И понякога и на мен не ми стига само нея да видя...

За някои хора си струва да се опиташ да напишеш нещо красиво. 

За теб си струва, защото зад усмивката, ти самият си красив.

:)

Добре е да имаш някой, при когото да се връщаш, когато ти е зле. Като кей, до който да доплуваш, когато морето се разшуми, когато просто не ти се плува или пък дробовете ти са на път да се напълнят с вода.

Добре е да имаш някой, някъде, дори и далече. Някой с който да помълчиш, да поплачеш или да полежиш, примерно на кея.Ако не сега, то поне утре.

Добре е да имаш някой. Да знаете. Да се имате един друг в такива моменти. 

И дори без кея да е тук. Дори без този някой да е тук, днес или утре, Да знаеш, че и кея, и този някой ги има.

мечтая за дълги целувки.за разрошени от вятъра коси. за нощи край морето. за човек, който да ми показва колко ме обича. за човек, който много да ме обича. за страст и любов под звездите. за импулсивно, вълнуващо, ново, различно, а после със стари приятели, с вечна любов нещо типично. мечтая да опитам от всичко. и да преживявам и виждам, пътувам, познавам и обичам

за хората.

искам да ти кажа,че си прекрасен.
ти,който се опитваш да разсмееш останалите.
ти,която старателно изправяш косата си.
ти,който се ядосваш,когато отборът ти губи.
ти,която пресмяташ някакви суми.
ти,който поемаш дъх,преди да заговориш пред всички.
ти,която пиеш кафето горчиво.
ти,който благодариш срамежливо.
ти,която толерираш всички различни.
ти,който споделяш неща лични.
ти,която не пушиш.
ти,който пушиш също.
ти,която танцуваш сякаш никой не гледа.
ти,който несигурно заговаряш момиче.
ти,която трепетно целуваш момиче.
ти,който се будиш и пишеш на някого "Добро утро :*".
ти,която учиш до късно.
ти,който просто обичаш да стоиш с някого до късно.
ти,която се мразиш или обвиняваш.
ти,който грешиш и съжаляваш.
ти,която се усмихваш сега.
ти,който четеш това.

мда.
това не е стихотворение,
а нещо като мое кратко,
странно и различно
съчинение,
за да си припомняме понякога всички, че всеки е различен и не бива да бъде поставян в кавички, с етикети и някакви други неща.понякога, ако се вгледаме можем да видим по нещо красиво в това.