Думите се редят една след друга, разказвайки различни истории и животи. Твърдата корица и ароматът на стара книга, прочетена и препрочитана от стотици души придаваха на нощта неописуем уют и топлина. Книгата беше отворена на случайна страница, със случайни думи, разказващи случайна история. Всичко, което трябваше да се случи бе някой да я прочете, да вземе точно тази овехтяла книга и да надникне отвъд корицата, отвъд думите. 

И точно този някой правеше точно това в момента. Вниманието му бе приковано в нея достатъчно дълго, че той си позволи да откъсне поглед и да погледне към близката бутилка алкохол. Изправи се и след като внимателно си наля отново започна да чете, но нещо в погледа му не беше същото. Взираше се в буквите, в думите и се мъчеше да разбере, но сякаш това не беше вече същата книга.

Отегчи се. Наля си отново и с едно крайно невнимателно движение разля спиртната напитка върху овехтялата вече книга. Размазаното мастило, залепените листове и протъркани страници убиха у него всяко желание да дочете книгата, която той така неволно бе разрушил. Тя нямаше да е същата, затова той небрежно я захвърли. 

Трябва да загубиш, за да спечелиш и да се примириш, за да победиш.
Трябва да плачеш, за да се смееш и да се уплашиш, за да се устремиш.
Трябва да намразиш, за да обичаш и да не знаеш, за да се убедиш.
Трябва да си сам, за да се биеш, за да можеш после сам да продължиш.

Вървим по пясъка, оставяйки следи, но кажи ми няма ли да изчезнат те при следващия прилив?

Добро утро

Напиши нещо позитивно. Съчини ми нещо за душата. Отправи поглед навън към прашните улици, окъпани в дъжда и виж светлината проблясваща в малките росни капчици. Съчини нещо хубаво, което да ме докосне, което да ме усмихне. Чуй музиката, птиците, звънеца и съседката. А после пак се върни, отпи
й от чашата с топло, силно кафе и напиши нещо хубаво. Заради мен. Заради прашните павета, заради задимените кафета, заради унилите хора по улиците, заради мрачният дъждовен ден и заради единственият човек в стаята. Напиши нещо хубаво за мен.

Липсваш ми

Ти ми липсваш.
Ти и само ти.
Ти и цялата ти същност.
Ти и нашите мечти.

Липсваш ми-
душевно и хронично.
Ти си мойта свобода.
Ти си моите окови.
Ти си  мойта самота.

Аз

                              Аз съм луната. 

Аз не спя.

Аз сиая и угасвам. 

Аз те гледам във съня

Аз не спя и не мечтая. 

Аз съм тук за да стоя.

Аз съм тук за да ме няма.

Аз съм вечната луна.

Аз спотайвам се в безкрая.

Аз те чакам.

Аз горя.

Аз обичам да те галя.

Аз съм мрак и светлина.

Аз съм черна.
Аз съм бяла.
Аз съм с теб във вечността.
Аз, луната,те желая.
Аз съм тук.
Ела.

Нощ

Нежни думи и галантни ласки.
Сълзи стичат се по моите страни
а навън среднощни краски
лутат се сред лунните лъчи.

Аз до теб лежа смутена
и потрепвам със ръка
в миг готова да простена,
задушена от тъга.

Питаш ме защо. Не зная
и се лутам в краските, в лъжи.
Ще те стопля, ще узная,
друга нощ под лунните лъчи.

Лично

Как да ти кажа "Как да ти кажа "Помогни ми", когато не зная с какво? 

Утеши ме", когато не зная защо? 

Как да ти кажа "Имам нужда", когато не зная каква? 

Как да ти кажа, че съм ти чужда, без да зная от кога? 

Как да опиша със думи мойте мисли и мойте дела?

Как да опиша ума ми как се срива тайно в нощта?

Как да опиша какво е, щом не мога да ти обясня? 

Как да опиша усещането, че потъвам в пропастта?

Как да се боря докрая, за да мога да победя? 

Как да се боря? Не зная аз себе си да разбера.

Как да се боря да видя и чуя гласа на мойта душа?

Как да се боря?

Как да се справя? 

Как да привикна? 

Как себе си да не разруша?

Една не толкова добра публикация за любовта.

Любовта е като живота - брутална и прекрасна.

Да, глупаво е да се пише за нея, но начинът по който успява да те улови и да те държи с дни, месеци, години е умопомрачителен. И като един силен наркотик те удря право в сърцето, без излишни заобиколки. Или е там, или я няма.

Любовта не е любов, когато е постоянна. Тогава е зависимост, докарваща те почти до ръба на полудата, правейки те напълно обладан от цялото същество на любимия,с всичките му съвършенства и недостатъци.

Любовта идва за секунди и това е. Няма думи с които ТАЗИ любов да се опише. Всичко останало са нейни бегли нюанси.

A може би наистина е зависимост. Или разтърсваща нирвана.

А може би е противоречие. Брутална и прекрасна. Съвършена и неясна.
Да, глупаво е да се пише за нея.