много ми е тъжно да виждам как човекът, който довчера обичах и ми отвръщаше със същото, днес ме гледа със студен поглед, отмества ръцете ми от своите и ми казва " Не прекалявай."..тъжно ми е и за другите - толкова прекрасни хора, с толкова истинска любов. Приятели, с които съм деляла храната и покрива си и на чиято обич искрено съм се радвала, сякаш мен самата ме обичат, днес ги няма. всеки нанякъде и винаги единият малко или много по-ранен. и да,тъжно ми е.
сякаш моята приказка свърши. и нейната. и неговата. и тяхната. и се събуждаме. и осъзнаваме,че животът не е приказка. че любовта не винаги е завинаги. и, че трябва да се събудим наистина, че трябва да продължим сами,колкото и да не сме готови, колкото и да е тъжно.
и продължаваме. малко пречупени, малко накуцващи, малко невярващи и много чакащи онази приказка да се върне. да дойде и да ни грабне пак в омагьосания си рай и да изцери душите ни. но някои приказки свършват трагично, без много увъртане и без щастлив край.
малко е тъжно, но ще се оправим.
