За някои хора си струва да се пише.Да се пише красиво, като за тях самите. Аз лично не мога, но се опитвам. И дори да не е красиво,дори да не се чете на един дъх или да оставя без дъх, пиша. 

Едва ли ще успея да изпиша на лицето ти нещо повече от усмивка, но и това ми стига.И когато те виждам или говорим пак ми стига. И честно казано, понякога мисля, че и на теб понякога ти стига. 

Но понякога, е относително понятие и когато не е понякога сякаш чувам мислите ти: "Една усмивка не стига..".Вътрешно се изпълваш с всичко, преливаш се от една форма в друга и чувстваш по много, по всичко. 

Музиката, вълните, енергията, лъчите, прегръдките, очите. 

Страха, болката, разочарованието, сълзите. 

И се усмихваш. 

А усмивката не стига.

И понякога и на мен не ми стига само нея да видя...

За някои хора си струва да се опиташ да напишеш нещо красиво. 

За теб си струва, защото зад усмивката, ти самият си красив.

:)

Добре е да имаш някой, при когото да се връщаш, когато ти е зле. Като кей, до който да доплуваш, когато морето се разшуми, когато просто не ти се плува или пък дробовете ти са на път да се напълнят с вода.

Добре е да имаш някой, някъде, дори и далече. Някой с който да помълчиш, да поплачеш или да полежиш, примерно на кея.Ако не сега, то поне утре.

Добре е да имаш някой. Да знаете. Да се имате един друг в такива моменти. 

И дори без кея да е тук. Дори без този някой да е тук, днес или утре, Да знаеш, че и кея, и този някой ги има.

мечтая за дълги целувки.за разрошени от вятъра коси. за нощи край морето. за човек, който да ми показва колко ме обича. за човек, който много да ме обича. за страст и любов под звездите. за импулсивно, вълнуващо, ново, различно, а после със стари приятели, с вечна любов нещо типично. мечтая да опитам от всичко. и да преживявам и виждам, пътувам, познавам и обичам

за хората.

искам да ти кажа,че си прекрасен.
ти,който се опитваш да разсмееш останалите.
ти,която старателно изправяш косата си.
ти,който се ядосваш,когато отборът ти губи.
ти,която пресмяташ някакви суми.
ти,който поемаш дъх,преди да заговориш пред всички.
ти,която пиеш кафето горчиво.
ти,който благодариш срамежливо.
ти,която толерираш всички различни.
ти,който споделяш неща лични.
ти,която не пушиш.
ти,който пушиш също.
ти,която танцуваш сякаш никой не гледа.
ти,който несигурно заговаряш момиче.
ти,която трепетно целуваш момиче.
ти,който се будиш и пишеш на някого "Добро утро :*".
ти,която учиш до късно.
ти,който просто обичаш да стоиш с някого до късно.
ти,която се мразиш или обвиняваш.
ти,който грешиш и съжаляваш.
ти,която се усмихваш сега.
ти,който четеш това.

мда.
това не е стихотворение,
а нещо като мое кратко,
странно и различно
съчинение,
за да си припомняме понякога всички, че всеки е различен и не бива да бъде поставян в кавички, с етикети и някакви други неща.понякога, ако се вгледаме можем да видим по нещо красиво в това.

- Ако останеш винаги в съня, чрез който те приех и те запомних. Ако дочуеш някъде в дъжда как шепна аз чрез тихия му ропот ще се завърне оня миг на трепет, на докосване и лудост. И нека да остане оня час от хилядите часове, които губих. Ако след тежък грях не ми простиш, но в самотата пак потърсиш мене. На нежноста ми ако ти, ти,ти не устоиш, когато те погледна с очи зелени ще се завърне оня миг на трепет, на докосване и лудост. И нека да остане оня час от хилядите часове, които губим.

- Да, знам, това е песента, която свързваш с двама ни.

- Не, това не е песента, това съм аз. 

Аз съм песента.Аз съм погледа отправен с надежда към терасата ти, за да видя дали си там,дали ме гледаш, докато си отивам. Аз съм първата сълза, която пада, когато кажеш "Зает съм." Аз съм голото тяло, което жадува топлината ти всеки ден. Аз съм непримиримостта, абсолютния максимум и незадоволимата нужда за повече.

-Тоест любовта ми не ти е достатъчна?

-Абсолютно да.Не вярвам в умерената любов. В любовта в граница. В условия на обичане. Аз вярвам, че любовта е абсолютна.

-Аз те обичам.

-Аз те обичам повече и живея, с надежда да ме обичаш така, както аз теб. АБСОЛЮТНО.

- ... Добре. Впрочем остават десет минути, трябва да отида да се обличам.

Две души никога не се сливат напълно,ако едната не изпълва другата.