За да помни тя..

Попитах я- "Какво за тебе е душата,
какво те в труден миг крепи,
какво във спретнатата стряха
разпалва смелите мечти?"
А тя ми каза, че е чувство
и стон, и полет, топлина.
Преплела в ледените пръсти
тя пазеше парче от своята душа.
И даваше навред от нея
и всичките си тя мечти дари,
но пак мечтае,тъй както не умея
и топли чуждите души.
И ето, в миг на чувство разрушимо
тя дава пак от своята душа,
макар сърцето й да се е свило
неспирно търси свойта топлина.
Попитах я- "Какво за тебе е душата?",
а без да питам знаех аз,
че без да търси или да пита
и даже ако звънне в късен час
със сълзи или усмивка във очите
парче от моята душа  ще дам и аз.