В главата ми се блъскат думи и ту със страшна
бързина се появяват, ту изчезват отведнъж. Опитвайки се да напиша лирично
произведение или поне блед опит за успешен стих, разкъсвам сричките в главата
си. И ето, сега са там, след миг ги няма.
Изпивам
последните глътки от чашата с чай, сякаш търся думата на дъното, където
всъщност откривам своята душа- бледа и празна, измита от борбата с думите и
мислите; протрита от множеството ровичкане в нея и в търсене на перфектността.
Плах пореден опит за съвършенство на лириката и
съвършенство на личността.
Няма коментари:
Публикуване на коментар