Любовта е преходна. Тя не е вещ, която да закупиш и да
притежаваш завинаги. Тя не е човек, за който да се омъжиш, нито пък е книга,
която да препрочиташ. Любовта, като щастието е миг. И както не можеш да
притежаваш един миг, така не може да притежаваш и любовта, защото тя не се
притежава. Тя просто съществува. Като самият теб.
Тя се спотайва в погледа на любимия. В прегръдката на
завърналия се. В докосването сутрин в леглото. В нощите, прекарани заедно. В
плача и радостта, след едно „Обичам те!“ Тя е като еликсир, който те съживява и
ти дава вяра и сили.
Но любовта е преходна. Тя не е константа. Тя не може да те
нарани. Тя идва и си отива. Но има една любов, която е вечна. Една любов, която
като феникс умира и се ражда отново. Една любов, която не познава страха,
гнева, страстта и смъртта. Една любов между двама души. Една любов, която е
по-силна от всичко друго.
Няма коментари:
Публикуване на коментар