-Всеки го боли душата, дете.
-Но мен затова ме боли. Как искам да взема тази болка.. Как искам да премахна всичката обида и със сълзи да измия душата си- и моята, и чуждата. Защо е такъв животът, Господи? Защо трябва да те боли? Аз чувствам чуждата болка, Господи - тук, в сърцето си. Аз чувствам мъката по света, Господи и я гоня, а тя... все се връща и боли, Господи, и пари. Изгаря душата ми. И все я усещам пареща, незараснала рана върху душата. Усещам я, Господи, когато майка ми ме прегърне уморена и баща ми отправи отчаян поглед към мене. Усещам я в другите и ме боли. Душата. Кажи ми защо я има тази болка, Господи?
Господ мълчеше.
Няма коментари:
Публикуване на коментар