Аз вървя сред мъгла от спомени и снопове лъчи. Сенки всякакви. И дихания всякакви. Тук, където плътта среща плът и думите остават, ехтейки с векове в ума, моите плът и ум никой не достигна. Само снопът светлина, проникващ в мен право през широко разтворените ми търсещи зеници разсея мъглите за миг и после пак угасна в мрака.
Без да каже и да чуя, не разбрах и не усетих кога го загубих. Заслепи ме, не видях.И изчезна.
Другите сенки намериха плътта си.
Само моите търсещи очи останаха.
Няма коментари:
Публикуване на коментар