Към себе си.

Не позволявай

сред прах и стари отломки

духа да ти скърби

и чужди сенки, сред които

той снага да приюти.

Недей да търсиш смисъла

във нечий слова

тогава, щом за тебе  ясно е

и тъй във теб

прошепнал е духа.

Не чакай пламъкът

и не моли.

И не през сълзи, зъби

убит ти

щастието си подгони.

Недей робува

някъде и там

недей оставя своя

дух и плам.

Аз зная има

тук и там ,

но твойто място трябва

да намериш сам.

И знам, макар нелепо да звучи,

че щастието не винаги

се къпе във лъчи.

И днес ти там където

търсиш свойта свобода

е тя маскирана

от фалш и суета.

А твоят ход

и твоят миг

е в теб,

е нейде вътре,

в твоя лик.

Затуй недей се лута

яростен, във вик.

И никога

не спирай ти,

дори за миг.

Примирен,

не искам да те виждам

пред света.

 

А аз?

 

Следа

аз искам да оставя

не за другите,

а за мен,сама!