аз.

Аз съм онази черна,
катранено сивата,
в мойта коса
плетат се лъжи.
Може би тук
в душата,
игривата,
мойта игривост
ума ти руши.
Аз онемявам,
когато ранимата
нишка във мен
се обтегне докрай.
Тя от трънливи
плитчици милата
вие венец на главата ми
май.
Нищо.
Оставам аз черната, сивата,
бялата преходност
в твоя живот.
Тази, която с ръка,
примамливата,
пише по плочите
на твоя кивот.