Inside

Отчаяно исках и жадувах външния свят. С всички възможности, нови лица и места, които можеше да ми предложи.Затворена в моя собствен от доста време, навън бе свободата ми.
 Глътките въздух, полъха на вятъра, усмивките на хората и аромата на акациите.

Всеки носи в себе си друг свят. Това бе второто нещо, което жадуваше душата ми. Досегът до нечия длан, сърцето ми, биещо до нечие друго и думите, извиращи от човека в човека вдъхваха в мен живот и нови сили.

Срещата с него беше случайна. Той - Човекът. Неговите глътки въздух, неговият дъх, когато шепне в ухото ми, неговата усмивка, неговият аромат. Жадувах него и света му най-много от всички други, които опознавах. Бях опънала платната на своето пътешествие в света му. Свят, в който преоткривах него и себе си. Свят, който, парадоксално, ме освобождаваше. Вътрешен свят, остров, единствено за двама ни. Свят, в който небесата бяха вечно сини, а полъха на вятъра носеше единствено свобода, постоянно.

Постоянно обаче се оказа размито понятие, а неговия образ беше най-ясен, когато отразяваше мен отвътре.
Mоето бягство навън всъщност се оказа бягство към самата себе си.