Dust in the wind.

Не е ли иронично колко стихове и романи са изписани за човека от човека? Не е ли иронично колко пиеси и оперети са съчинени, за да се усети нечия болка или щастие?
Безсмислено.
Никоя поема или песен не би предала чувствеността на Човекът. И ничия съпричастност, разбиране или радост не би усетила поривът на човешката душа. Защото невидимото е свято. То е миг от Вселената и вечността.
Защото когато обичаш, страдаш, бориш се, губиш се и пак се намираш ти даваш своята душа на света.
Защото в най-тихият ти миг и най-искрената усмивка пулсира твоят ритъм, живееш и дишаш и носиш се като прашинка през въздуха и през света.