и сещам се за миналите времена,
когато без да триеш
и да бързаш лаконично
създавали са вечните слова.
Понякога се моля аз да вдъхна
поне за миг във моите слова искра,
но ето, умислена седя и съхна
в пореден опит стих да съчиня.
Понякога е толкоз романтично
и в мен прелива любовта,
но ето, ум или липса на прозаичност
ме спират да ги сътворя.
И ето, уж седнах аз да пиша
за него и за мен, за обичта,
но не умея, не ми прилича
и някак глупаво е от една страна
това, което сърцето ми обича
да търся в слова, когато
моято обич е сгушена до мен в нощта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар