Тя бе въглен, парещ в моите ръце.
Тя бе прах и счупено стъкълце.
Тя бе посланената трева.
Тя бе надигащата се зора.
Тя бе пламък и душа.
Тя бе страх от тъмнина.
Тя бе жива плът и страст.
Тя бе вечният контраст.
Tя бе красивото лице.
Тя бе ..едно блуждаещо сърце..
Няма коментари:
Публикуване на коментар